С върхът на молива
прободах
празен лист-
неполитнал балон.
Ненаписанатото е
отворена врата
през сърцето ми.

От очите капе восък,
стича се по шията,
събира се в ямката над гърдите
и там заспива...
сънува бяла и топла тишина...

*
Напълнете шепите си с дъжд
и пийте!!
На големи глътки,
жадно,
до премала,
на небето горчивите сълзи.

*
И после повикайте слънцето!