Реших. Ще тръгна. На някои може би ще се види безмислено, рисковано и неуместно едно тъй дълго пътешевствие изпълнено с опасности, но за мен не беше така. Реших, реших за да си докажа, че мога, че независя изцяло от другите, че искам живот различен от тази сивота, че независимо от всичко ще успея. Тръгнах.
Навсякъде бях заобиколен от гигантски растения. Вървях, вече беше излязла луната, но аз не спирах. Така без да спирам мина цялата нощ. На сутринта започна същинска буря. Растенията се огъваха пред огромната сила на вятъра. Дъждът бомбардираше всичко наоколо, все едно бях на война. Тази природна сила срещу мен и моята мечта. Този кошмар продължи през целият ден, привечер пред мен се разстла огромна сива равнина. Това доказваше, че вятърът и дъжда не ме бяха объркали и не бях изгубил верният път. Малцина бяха приемали предизвикателството, но никой досега не беше успявал да стигне до другата страна. Погледнах за последно изминатият път после преместих погледа си на лежащото пред мен предизвикателство и отново потеглих.
Това беше някаква изкувствена материя, много се различаваше от почвата и от всичко друго, което бях виждал до тогава. На няколко пъти около мен профучаваха чудовищни сенки. И ето, че не след дълго дойде мигът. Вече беше около полунощ, бурята беше в своята стихия, а пред мен се виждаше краят на тази сива пустота. Ето го финалът. Значи беше възможно. Значи земята от татък наистина съществуваше, о колко легенди се носеха за нея. Легенди, които слушах още от много малък и легенди в които вярвах безрезервно. И ето, че сега аз щях да съм първият, които щеше да я види.
На една пустееща уличка, някъде из предградията, вървеше млада влюбена двойка. Слабо ръмеше. Те се бяха прегърнали и отдали на разговор. Момичето погледна асфалта под нозете си, прекрачи, след което замисли, но продължи да върви, след което обърна и върна.
- Мили не трябва да го оставим така?
- Кое?
- Този глупав охльо-бохльо. Виж го. Някой ще го смачка - тя го взе внимателно в своята нежна ръка и после го запрати на безопасност в обратната посока.
Нещо ме сграбчи и захвърли със страшна сила. Сякаш изпитах гнева Божий изсипал се върху моята глава. Разбих се върху едно от огромните растения. После погледнах отново към онази бленувана страна. Онази магична, приказна страна. Дали щях да опитам отново въпреки всичко, не знам може би...
|
