Действащи лица:
Смит Браун – Босият
Смит Браун – Обутият
Джени – Видение
Търговец на обувки ( после също Смит Браун )
Елиът – президент на фирма: “ Елиът и ко”
СЦЕНА І
В наше време. Остров, някъде в океана. Безлюден, с екзотична растителност. Босият ( защото е бос ) и Обутият ( защото е обут с маратонки ) играят на зарчета. Облечени са в оскъдни, изпокъсани дрехи. Тук – там с листа и други подръчни материали.
Босият: Хайде, Обутия, какво чакаш? Хвърляй!
Обутият: Петдесет.
Босият: Върви ти днес.
Обутият: Сто и петдесет.
Босият: Върви ти като на поп.
Обутият: Двеста. С другите двеста стават четиристотин.
Босият: Двеста и сто са триста. Не можеш да броиш.
Обутият: С кои сто, Босият? Първо петдесет. После още сто и петдесет, стават двеста. И сега двеста. Петстотин.
Босия: Как петстотин. Преди малко каза четиристотин. Първо петдесет. После сто и петдесет. Двеста. И двеста - четиристотин, а не петстотин.
Обутият: Проверка, Босият. Проверка. Ти защо каза: Триста. Лъжеш ли?
Босият: Защото не бяха петдесет плюс сто и петдесет, а бяха петдесет плюс петдесет. После двеста.
Обутият: Не бяха петдесет плюс петдесет. А бяха петдесет плюс сто и петдесет. Помня много добре, какво хвърлих.
Босият: Така е като няма на какво да записваме. Няма един лист за писане наоколо. Пустош.
Обутият: Така е. В тази пустош не можеш да намериш нито лист, нито вестник. И все пак бяха четиристотин. Нали се разбрахме, че всеки ще помни и ще съобщава сбора на глас. И да не се лъжем.
Босият: Разбрахме се. И да не се лъжем се разбрахме, но сега как ще проверим, ако някой излъже.
Обутият: Без лъжене. Който лъже – губи.
Босият: Друго си е да се записва. Сигурна работа. Обичам всичко да е записано черно на бяло. Винаги си водя записки - с предстоящи срещи и събития. Така нищо не забравям и знам, какво ми предстои седмици напред.
Обутият: И какво ти предстои, ако не е тайна.
Босият: Няма ми записките. Чакай да си припомня. Мисля, че за днес бях планувал среща с японски бизнесмени.
Обутият: Представям си. Японски бизнесмени тук – по бански. Хайде хвърляй! Ти си, Босият.
Босият: Нищо. Пак си ти, Обутият.
Обутият: Петдесет.
Босият: Страшно ти върви. Добре, че не залагаме.
Обутият: Никога не съм играл хазарт. Не знам. Мисля, че това е късмет.
Босият: На късмета не може да се разчита. Трябва да е сигурно. Мислиш ли, че ще дойдат?
Обутият: Ще дойдат.
Босият: Знам, че ще дойдат, но дали ще дойдат скоро?
Обутият: Ще дойдат. Скоро.
Босият: Откъде си така убеден.
Обутият: Човек трябва да е убеден. Винаги.
Босият: Не може винаги да си оптимист.
Обутият: Може.
Босият: Дори, когато си в тунел, а отсреща идва влак.
Обутият: Дори тогава.
Босият: Какво ще правиш?
Обутият: Кога?
Босият: Когато си в тунел, а отсреща идва влак?
Обутият: Ще чакам.
Босият: Какво ще чакаш, Обутия?
Обутият: Каквото и тук. Ще чакам да се случи нещо.
Босият: Какво може да се случи?
Обутият: Каквото и да е. Нещо оптимистично.
Босият: Какво оптимистично може да се случи в един тунел? Да спре влака ли? Да му изгасне тока? Или какво? Кажи ми, какво може да се случи в един тунел, когато отсреща идва влак, а ти си вътре и няма къде да избягаш?
Обутият: Няма ли да престанеш? Завчера пита, какво ще направиш, ако стане земетресение. Вчера беше, какво ще правиш, ако избухне пожар. Днес - тунел с влак. Утре какво още ще измислиш?
Босият: Нека дойде, ще ти кажа.
Обутият: Ти да не слънчаса? Хайде хвърляй, ако ще играеш.
Босият: Не знам. Дали ще дойдат все пак?
Обутият: Мисля, че го обсъдихме вече. Или питаш за японците?
Босият: Добре. Хвърлям. И без това няма какво друго да правим.
Обутият: Нищо.
Босият: Нищо не можем да правим.
Обутият: Казвам, че не печелиш нищо. Сега съм аз.
Босият: Знаеш ли, защо да не го обиколим…острова? Отново. Хайде, какво ще кажеш? Омръзна ми да хвърляме заровете.
Обутият: Защо да го обикаляме? Нищо и никакъв остров. Колко пъти го обиколихме вече?
Босият: Деветнадесет. С тази обиколка ще станат двадесет.
Обутият: И за какво да го обикаляме още веднъж? За да станат двадесет пъти ли?
Босият: Не знам. Може да намерим нещо. Нещо, което сме пропуснали.
Обутият: Няма смисъл. По – добре да стоим тук и да чакаме.
Босият: И колко време още ще чакаме? Вече минаха три дни. От никъде никой.
Обутият: Предполагам, че вече ни търсят и са наблизо. Катастрофата не може да остане незабелязана. Сигурно са вдигнали спасителните екипи и вече обикалят.
СЦЕНА ІІ
Обстановката на самотния остров. Празно е на сцената.
Сцената притихва и светлината намалява. Дочува се бръмченето на самолет, усилва се, после двигателите прекъсват и самолетът пада. Грохот, после тишина. Дочува се гласът на Босия, извън сцената.
Босият: Е-хо, е-хо. Има ли някой тук? ( появява се, пристъпя бос, като внимава да не се убоде )
Босият: Ох! Много боде. Къде ли съм попаднал? Дано да има хора на близко, защото измръзнах. Уж е лято, но водата е студена. Не мога да повярвам, че самолета падна и се разби. Е- хей, има ли някой. Тук съм. Е- хо! Ехооо! Не се чува нищо. ( разгрява се ) Да взема да потичам.Да се стопля. Ох! Ама много боде тука. Това са само скали. Нищо чудно, че боде. Интересно, къде ли съм си загубил обувките. Как може да ми паднат от краката? Бях ги завързал добре. Спомням си. Може би накрая, когато се разбиваха вълните са се измъкнали някак си. ( оглежда се наоколо ) Дали няма да се покажат отнякъде? Не съм свикнал да ходя бос. Като първобитните хора. Не е много удобно. Как ли са ходили така едно време? И сакото – хубавото ми сако – за петстотин долара. Трябваше да го захвърля. Остави, ами ми отидоха и документите. Сега няма как да докажа, ако някой се съмнява, че това съм аз. Я, там нещо се чернее. Какво ли е?..... Нищо..... Пън, някакъв. Помислих, че са ми обувките. Жалко. Чакай да потърся помощ. Не може да няма хора наблизко. Ехо. ( тръгва в едната посока и след малко се появява отново от другата страна на сцената ) Ехо. О-о! Я, защо ми се вижда това място познато. Сигурно съм сбъркал посоката. ( тръгва отново и след малко се появява от същото място ) Не! Не може, да бъде! Пак на това място съм. ( тръгва в обратната посока и след малко отново се появява ) Ехо, има ли някой? Не може да бъде. Какво става тук? Не мога да разбера. Сигурно не се вижда пътя много добре. Ще изчакам да стане по – светло и ще тръгна тогава. А, сега, какво да правя? Къде ли съм? Чакай сега да пресметна. Излетяхме в седемнадесет часа. Катастрофата стана около осемнадесет и двадесет. Това прави час и двадесет минути. А трябваше да кацнем след три часа. Значи сме някъде на половината път. Да, де, ама къде точно. Нищо не си спомням от географията в училище. Нищичко. Как може да съм такъв загубен. Трябва да има някакъв град наблизо. Париж. Той беше край брега. Или Венеция. Дали сме близо, въобще до Европа. Ако си спомня накъде летяхме и през кои държави щяхме да минем, сега щях да се сетя. Но въобще не обърнах внимание. Така, сега малко гимнастика за разгрявка, почивам си и тръгвам после към спасението. Нали се отървах жив, това е най – важното засега. ( разгрява известно време и си ляга )
СЦЕНА ІІІ
На същия остров, където е спящия, се появява и Обутият.
Обутият: Ох! Дъх не ми остана. Какви бяха тези вълни? Така силно се разбиваха, че не ми остана дъх да си поема.( плюва ) Чакай да поседна и да си почина малко. Ох! Изморих се. Поне пясък да имаше наоколо, а то само скали. Добре, че не си загубих маратонките. Иначе щях да си разраня краката в тези скали. Къде ли съм попаднал? Нямам никаква представа, а вече се и стъмва. Как само шумят вълните. Страшна работа. Трябва да има магистрала наблизо. Не чувам да преминават автомобили. Може да не е толкова близко. Нищо най – важното е, че съм отново на твърда земя. Като падаше самолета си помислих: Край. Свърши се.... Целият ми живот премина пред очите. Джени... чичо Джак... Не мога да повярвам, че се случи. Не си изпих и бирата. Жалко. Сега щеше да ми дойде добре. Ще трябва да поискам и компенсация от самолетната компания. Не ни предупредиха, че ще има катострафа. Както си летяхме и ... фрас – самолета се разби. Да си почина малко и тръгвам. Слава богу, че оцелях. Може да има и други, като мен. Сигурно има, не може да съм само аз оцелял. Самолетът ми се струва, че беше почти пълен. ( разгрява ) Студено е. Уж е лято, а нощно време е студено. Тръгвам. Няма време, защо да чакам. ( излиза вдясно ) Е- хо! Има ли някой? ( изчезва и след малко се появява от другата страна ) Е- хо! Хора! Не се чуват никакви автомобили. Може да се наложи да повървя повечко. Нищо.....Я, това място ми се вижда познато. Не бях ли тук преди малко? Чудна работа. ( прави втора обиколка на острова ) Я, пак съм тук. Изглежда при катастрофата съм загубил чувството си на ориентация. Дали не съм си фраснал главата някъде. Като че ли всичко си спомням. ( отново обикаля и отново се появява на същото място ) Е, това вече е прекалено, същия пън, същите скали. Изглежда обикалям в кръг. Вече се и постъмни и чувствам някаква умора. Ще взема да си почина. И утре е ден. Един ден повече или по – малко, каква е разликата? Важното е, че съм жив.
Ще си полегна малко, а утре...Утре....( Обутият заспива близо до Босия )
СЦЕНА ІV
На острова. Босият и Обутият спят. Босият се събужда.
Босият: Ооох! Сънувах страшен сън. Летях със самолет и паднах в океана. Бррр! Ужасен сън........... А, къде ли съм?..... Не съм се събудил, изглежда... ( пощипва се ) Но всичко усещам. Изглежда не сънувам и всичко е истина. ( скача и тича към океана ) Това е вода. И си е съвсем истинска. Въобще не сънувам...... Чакай да си спомня. Така, излетяхме в пет, трябваше да кацнем след три часа, а часовникът ми показва шест и двадесет и пет....... Спрял е. Не работи. Точно по време на катастрофата. Изглежда се е повредил. А го купих за противоударен. Ще им направя рекламация в магазина. Само да се върна. Триста долара съм дал, а от нищо и никаква катастрофа е спрял. Добре, че още е в гаранция. Все пак, къде ли съм? ( оглежда се ) Но там лежи някой. Да не е някой труп.... Какво ли стана снощи? Не си спомням. Ей, ти!....Събуди се!....Мърда, изглежда не е умрял.... Хей, човече, събуди се!....Ставай!
Обутият: Какво става тук? Защо ме тръскате така? Това е нахалство от ваша страна. Господине, но кой сте виe?
Босият: А, вие кой сте?
Обутият: Къде съм? Изглежда сънувам. Виждате ми се познат.
Босият: Не сънувате.
Обутият: Малко подремнах и сънувах ужасен сън.
Босият: Катастрофа със самолет?
Обутият: Да. Вие откъде знаете?
Босият: Защото същия сън сънувах и аз.
Обутият: Не може да бъде.
Босият: Може, огледайте се наоколо. Това не е сън и всичко е действителност: водата пред нас, вълните, скалите, дърветата, аз и вие.
Обутият ( оглежда се ) Вярно, не прилича на сън. Значи и катастрофата е истинска.
Босият: Вярно е. И всичко е истинско.
Обутият: Спомням си. Да. Вълните.....Едва си поемах въздух. За малко да се удавя. Добър плувец съм, но такива вълни и скали...Колко ли време съм спал? Часовникът ми показва шест и двадесет и пет. ...Изглежда е спрял. А вие как попаднахте тук? Тук ли живеете? Туземец ли сте?
Босият: Имам ли вид на такъв? Както вие, така и аз летях на същия самолет. До катастрофата.
Обутият: Интересно, не си ви спомням.
Босият: Има ли значение. Не е ли по – добре да тръгваме?
Обутият: Мисля, че сте прав. Да тръгваме. Сигурно се безпокоят за нас. Цяла нощ е това.
Босият: Хайде. Само не бързайте, защото съм бос. Вие, гледам сте с маратонки. В по – изгодно положение сте от мен. Мястото е много каменисто и боде по ходилата. Така че по – бавно.
Двамата тръгват бавно. Обутият води. Излизат и след малко се появяват от другата страна.
Босият: Нали се разбрахме да не бързате така. Не мога да ви настигна. Като сте с маратонки това не ви дава правото да бързате така.
Обутият: А вие се влачите едва – едва. Така скоро няма да стигнем до никъде. Я каква хубава местност! Оттук има страхотен изглед. Погледнете какъв прекрасен изглед.
Босият: Изглед като изглед. Какво толкова му харесвате на изгледа?
Обутият: Не ви ли радва. Бурните вълни, които се разбиват в скалите. Синьото небе. Прекрасните слънчеви лъчи. Всичко е като на снимка. Защо не си взех апарата? Приятелите няма да ми повярват, когато им разказвам. Ех, човек само може да си мечтае за такова прекрасно място.
Босият: Не бих го определил така.
Обутият: Изглежда сте в мрачно настроение. Усмихнете се. Усмихнете се на природата и тя ще се усмихне на вас. Не е ли прекрасно това чувство на свобода.
Босият: Ега ти свободата ( спира и си търка ходилата. Обутият продължава обиколката си )
Обутият: Спомням си думите на Сервантес: “ Свободата Панчо..” Всъщност са думи на Дон Кихот. Дон Кихот и Санчо Панса – от любимия ми роман на Сервантес. Ти харесваш ли ги? ( гласът му заглъхва, Обутият е изчезнал и след малко се появява от другата страна на сцената )
Обутият:....Винаги съм мечтал за това нещо. Свободата! Да се разхождаш на свобода, без някой да ти досажда, без ежедневната блъсканица и напрежение, без стреса в работата, без да бързаш за никъде. Хей, така да се разхождаш, да дишаш на воля и морския бриз да гали лицето ти. Трябва да го запомня това място и да дойда тук по време на отпуската си. Ще си взема някоя книжка – непременно и “ Дон Кихот ”, ще си чета, да не забравя и риболовните принадлежности, защото тук не може да няма и риба....Хей Босия, къде си? ( обръща се) Къде се изгуби? ( учудено гледа към Босия ) Я, изпреварил си ме. Как се появи тук, нали беше след мен.
Босият: Не съм мърдал оттук.
Обутият: Тогава, как така? Не разбирам.
Босият: Мисля, че се въртиш в кръг.
Обутият: Шегуваш се.
Босият: Щом се шегувам – продължавай!
Обутият: Не съм обърнал сигурно внимание и съм свил по грешната пътека. Хайде, ставай да вървим!
Босият: Предпочитам да изчакам тук.
Обутият: Какво искаш да кажеш с това: “Предпочитам да изчакам тук”?
Босият: Ами същото, което чу.
Обутият: Не те разбирам. Искаш да останеш тук ли?
Босият: Да.
Обутият: Нямаме време. Скоро ще стане обед. Загубихме цяла сутрин с твоето мрънкане и постоянното оплакване, че ти боде. Всъщност не мога да разбера, защо не си обуеш едни обувки, ами ходиш бос.
Босият: Ти да не си луд. Някъде да виждаш обувки наоколо?
Обутият: Не виждам. Това да не е магазин за обувки. Не виждам и продавачи. Питам те, защо не си обуеш твоите обувки. Предполагам, че не си тръгнал от къщи бос.
Босият: Щях да ги обуя, ако не бях ги загубил.
Обутият: Как ще си загубиш обувките? Не мога да повярвам. Да си загуби обувките! Хайде да вървим. Не ми се спи и тази вечер тук. Искам да си взема един душ вкъщи и да си полегна като хората. Снощи се изгърбих на тази скала.
Босият: Ти върви. Аз ще изчакам.
Обутият: Както искаш. Няма да те моля. ( излиза и след малко се появява отново от другата страна )
Обутият: Я, какво правиш тук.
Босият: Не се ли сещаш?
Обутият: Изглежда се въртя в кръг. Сигурно съм загубил ориентация, след катастрофата.
Босият: Не си.
Обутият: Не съм ли?
Босият: Не си.
Обутият: Тогава какво? Да не би да имаш отговор?
Босият: Естествено.
Обутият: И какъв е той, ако смея да попитам? И престани да се почесваш, защото почваш да ме дразниш. Да нямаш бълхи?
Босият: Имам...
Обутият: Бълхи! Ужас!
Босият: Имам отговор, но той няма никак да ти хареса.
Обутият: Няма ли все пак да кажеш или ще си играем на загадки?
Босият: Отговорът е, че се намираме на остров.
Обутият: Остров ли? Не може да бъде!
Босият: Не вярваш или не си чувал, че на този свят има и острови? Те са заобиколени от всякъде с вода и когато човек върви покрай брега обикновенно стига пак там, от където е тръгнал. Загряваш ли?
Обутият: Не може да бъде! ( бързо тръгва обратно и се появява от противоположната страна )
Обутият: Не може да бъде. Не може да бъде.
Босият: Би ли спрял, моля те? Че ми се зави свят и стига си повтарял: “Не може да бъде. Не може да бъде” Не забелязваш ли, че е остров и друг път няма. При това е мноооого малък остров, защото обиколките ги правиш за пет минути.
Обутият: Сега ли го забеляза? Защо не ми каза по – рано?
Босият: Не ми оставяш време за това. Така си се разбързал.
Обутият: По дяволите!
Босият: Сега какво ще кажеш за природата, картините и свободата.
Обутият: Мисля, че искаш да ме ядосаш, но аз не се ядосвам лесно. По – добре да измислим, какво ще правим. Трябва да има някакъв изход.
Босият: Добре. Да помислим.
Обутият: Да се успокоим и да помислим. Така, първо да поседнем.
Двамата седят и мълчат.
Обутият: Ъъъъ...
Босият: Ъъъ...
Обутият: А...
Босият: Измисли ли нещо?
Обутият: Не. А ти?
Босият: Не. Нали беше твое предложението да седим и мислим.
Обутият: Да, мое е, но това означава, да мислиш и ти.
Босият: Измислих.
Обутият: Какво?
Босият: Да дадем сигнал за помощ.
Обутият: Какъв сигнал?
Босият: Не знам.
Обутият: Тогава да се обадим по телефона на водно – спасителната служба. ( имитира ) Ало, ало! Чувате ли ме..... Да...... Чудесно. Обаждаме се от острова........ От кой остров ли?
Босият: От острова на свободата.
Обутият: От острова на свободата.
Босият: С прекрасната природа.
Обутият: С прекрасната........Не, не е от Куба...... И не съм Фидел Кастро......... Не затваряйте! По дяволите...... Прекъснаха.
Босият: Ще прекъснат, я! Знаеш ли въобще, къде се намираме?
Обутият: На остров.
Босият: На остров, но къде?
Обутият: В океана. Слаб съм по география. Всеки случай не е Куба. Дано да няма змии и крокодили. Сега какво?
Босият: Мисля, че няма много възможности.
Обутият: Да не се отчайваме все пак.
Босият: Да опитаме да дадем някакъв сигнал.
Обутия: Какъв, да запалим огън или да изстреляме сигнална ракета?
Босият: Това с огъня е добра идея.
Обутият: А имаш ли кибрит?
Босият: Не пуша. Не е здравословно.
Обутият: Как тогава ще запалим огън? Ще търкаме клечки?
Босият: Не знам. Не помислих за това....... Можем да викаме. Току виж ни чули. Не може никой да не минава покрай този остров.( вика ) Помооощ! Ей, хора помогнете!
Обутият: Няма кой да те чуе. Вълните заглушават всичко. Дори аз не те чувам. Освен това грачиш, като гарга.
Босият: Тогава. Какво да правим? Ти защо не викаш с мен?
Обутият: Няма смисъл да викаме. Кой ще ни чуе? Делфините? Ще чакаме. Трябва вече да са започнали да ни търсят.
Босият: А ако са открили самолета и са решили, че всички са загинали?
Обутият: Как ще решат такова нещо. Ще ни търсят до последно.
Босият: Ами, ако все пак....?
Обутият: Трябва да се надяваме. Няма да ни изоставят.
Босият: А ако сме някъде в средата на океана и не намерят къде е паднал самолета?
Обутият: Ще ни намерят. Дай да огледаме и от другата страна. Оттам може да забележим нещо.
СЦЕНА V
На острова няма промяна. Двамата се появяват.
Босият: Хиляда и петдесет крачки. Точно ги преброх.
Обутият: Какво каза?
Босият: Обиколката на острова е точно хиляда и петдесет крачки.
Обутият: Нямаш ли си друга работа?
Босият: Каква друга работа? Каква друга работа може да има човек на един пуст остров? ...Може пак да прочетем пресата. ...( чете ). В карибския басеин е станала самолетна катастрофа. Всички пасажери са спасени. Търсят се само двама изчезнали, заедно с.......... едната стюардеса.
Обутият: Руса, двадесет и пет годишна..
Босият: Двадесет и пет годишна, чернокоса..
Обутият: Руса!
Босият: Чернокосата ми харесваше повече.
Обутият: Не ми се спори....Всички пътници са спасени с изключение на двама и двете стюардеси – двадесет и пет годишни, красиви.... Руса и чернокоса. Издирвателните работи продължават..
Босият: По – добре отвори на спортната страница. Това го пишеше и вчера.
Обутият: Сините пак са били червените.
Босият: Глупости. Тази година сме по – добри.
Обутият: Сините пак са били червените. И то два пъти за един и същи ден. Два пъти са играли и двата пъти са излезнали победители.
Босият. Не е вярно, къде го четеш това? Дай да погледна!....Ето: червените са били сините за пореден път. Ясно е написано. Изглежда ще трябва да си сложиш очила.
Обутият: Вестникът е стар.
Босият: Какво?
Обутият: Информацията е от миналата година. Четеш стар вестник. В самолета не останаха от новите...
Босият: И аз поисках, но не ми дадоха.
Обутият: Какво поиска?
Босият: Вестник..
Обутият: И не ти дадоха.
Босият: Не.
Обутият: И те оставиха без вестник, не се ли оплака?
Босият: Казаха, че свършили и много се извиняват.
Обутият: И ти заспа.
Босият: Не заспах, защото..
Обутият: Падна самолета..
Босият: Втори ден. Никой.
Обутият: Ще се появят.
Босият: Знаеш ли, започвам да губя надежда.
Обутият: Не се безпокой! Ти и за водата казваше, че няма какво да пием, а видя ли, че намерихме. Намерихме, нали?
Босият: Намерихме.
Обутият: И храна намерихме. Ето: банани и портокали, колкото искаш.
Босият: Не споря.
Обутият: Така, че ще ни и намерят. Имай малко търпение.
Босият: Знаеш ли, гледах преди време един филм. За Робинзон Крузо. И той така се надявал, докато подивял накрая. Сега, утре - та чак след не знам колко години се измъкна от острова.
Обутият: Това е било по друго време. Не е имало такава информация. Сега дори от космоса може да ни търсят. Знаеш ли какви технологии има? Копче може да се снима на земята. А ние сме къде – къде по – големи от копчета.
Босият: Направо ме успокои. Така да знаеш. Не съм и предполагал, че някой може да ме сравнява с копче. Внимание! Аеронавтите са забелязали на пустинен остров интересен обект за наблюдение. Обектът се движи подскачайки и е с размерите и формата на копче... Момент...Наблюдаваните обекти са два. Две страхотни кръгли копчета.... Всъщност, знаеш ли? Не се запознахме. Ето вече втори ден сме заедно, а не знам нищо за теб, нито как се казваш, нито от къде си?
Обутият: Смит. Казвам се Смит.
Босият: Интересно. И аз се казвам Смит. Смит Браун. Приятно ми е да се запознаем. Как ти е фамилията?
Обутият: Браун. Смит Браун.
Босият: Да. Аз съм Смит Браун. А ти? Как е твоята фамилия? Не можем да се различаваме. Щом и двамата сме Смит. Ще се обръщаме на фамилни имена.
Обутият: Браун.
Босият: Аз съм Браун.
Обутият: И аз съм Браун.
Босият: Стига глупости. Дай си личната карта.
Обутият: Нямам. Нямам лична карта. Нямам документи – всичко изчезна. А откъде да съм сигурен, че и ти самият си Смит Браун? Предполагам, че и твоите документи ги няма.
Босият: Няма ги.
Обутият: Тогава! Какво ще кажеш?
Босият: Ще кажа, че съм роден през хиляда деветстотин и шестдесета година.......
Обутият: Януари.
Босият: Тридесет и първи......
Обутият: В два часа след полунощ.
Босият: От къде знаеш?
Обутият: Защото и аз съм роден през хиляда деветстотин и шестдесета година. На тридесет и първи януари - в два часа след полунощ.
Босият: Аз съм роден тогава. И се казвам Смит Браун.
Обутият: И аз съм роден тогава и също се казвам Смит Браун.
Босият: Не е възможно такова съвпадение. От кой град си?
Обутият:
