Шумът от битката утихна преди час
и бойното поле сега пустее.
През него морен и самотен яздя аз
мъртвешки вятър знамето ми вее.
Пред мен, зад мен лежат студени войни
и моят кон изтежко ги прескача.
А над телата им мъчително безбройни
понесъл знамето аз горко плача.
Навярно трябва да ликувам, че съм жив-
единствен оцелял измежду всички
В боя бях суров, сега съм жалостив
Към мъртвите, които ме оставиха самичък.
Спира вятърът и знамето увисва,
напоено с почерняла воинска кръв
Под него скрити бдят везмото и надписът
с възправения кралски боен лъв
По флага има дупки от стрели,
през тях аз виждам бранното поле.
И в мъртвите ми веч е врагове
откривам си погинали приятели.
Изваждам своя меч ръждив от кръв
и с него мрачен знамето разкъсвам
и мигом дива радост в мен в ъзкръсва
дочувам сякаш смъртний рев на лъв.
Сново вятърът начева свойта песен,
с дъх слопява сънно очи будни.
И късчета от знамето разнесва
над телата на героите погубени
Стихна битката…Врагът е победен
Но и на мойто славно воинство дойде краят.
Че от кралството на Лъва в този ден
остана само кралят…
