Мамо, как само ти се искаше поне за няколко часа да се озовеш в котленския Балкан, само с едното си оченце да мернеш оная скала, от която се е хвърлила обезчестената ти прабаба, да зърнеш къщурките, в които са живели тримата братя и тяхната сестрица, но не Елица, както се пее в народната песен, а Зорка - най-хубавата и лична мома на махалата.
Дългогодишната ти мечта, мамо, се сбъдна. Успя, макар и на стари години, да отидеш на екскурзия до Котел. И да видиш този стар и горд Балкан - люлката на твоите деди. И трепетна, по пътеката на спомена, да се видиш в детството си, за да чуеш отново разказа на твоята баба:"...не могли братята да опазят Зорка от турците, погаврили се душманите с честта й и тя намерила спасение от срама сред острите зъбери на скалите. Дълго време братята дебнали насилниците, за да отмъстят за смъртта на обичаната си сестричка. Една привечер им се отдала възможност да си разчистят сметките. Пресрещнали те злодейте след поредния им гуляй - трима срещу седем-осем пияни и разюздани... Яки, млади и буйни били братята, а и дълго се подготвяли за отмъщението. Успели да убият турците, заровили телата им в шумата..."
А сега накъде? Натоварили каквото могли на каруците и потеглили към равнината - по вече познатия им път към Свищов, където ходели пролет и есен за провизии. Дълъг и изморителен бил той! Единствено Иван достигнал до Караманово! Харесало му долчето и решил да остане на тази земя, която с баирчинките му напомняла за родния Балкан. Вече можели с жена си за рожбичка да помислят, времето минавало, бащата имал нужда от помощ, но не би!
Много тъга се събрала в очите на обичната му и затова той решил да я зарадва - Дунава да й покаже...Стъкмили се те, впрегнали конете.
При вида на голямата река жената ахнала, а какво било учудването им, когато в ракитака зърнали една красива кошница. И о, радост - в нея кротко си спяло детенце. Разповили го - било момченце. Кой им изпращал този дар, с какво са го заслужили!
- Найденчо, нашият Найденчо! - викнали в един глас двамата.
Изненада, но радост, голяма радост им донесла пролетната буйна вода. Вечерта щастливото семейство се прибрало в новия си дом, който отсега нататък щял да се оглася от детски смях и плач, от детски глас и песен...
Ето този Найденчо ще положи основите на един от най-големите родове в Караманово - Найденовци. Твоят род, мамо, и моят!
|
