Живял си и преди да те познавам
с живот по-бурен и от ураган,
живял си и преди да ти се възхищавам,
живял си и преди, но бил си сам.
Но иска ми се тайничко да вляза
във спомените сбрани от тогава
на времето аз границите да прегазя
и да видя как живота с мъдрост те дарява.
Да видя плачещо момчето
разхлипано то мъничката рана,
със поглед вперен във небето
да търси помощта на мама.
Да видя страх в очите,
когато нищичко не знаеш в клас,
да видя ужаса в сълзите
изплакани със тихия войнишки глас.
Да видя теб, когато
тя каже ти, че друг е вече нейният любим
и как душата си ти замени за злато,
готов на всичко, за да си силен и непобедим.
Живял си и преди да те познавам
щурмувал си света... и за какво?,
нима без туй не можех да те обожавам,
нима не можеше да бъдеш човекът, вярващ във добро.
19.10.1996г.
