Нежен звън на арфи се изтръгна измежду смокиновите листа, издигна се високо над гората, над разлистените клони и пърхащите песнопойчета и се понесе из Божията Градина. Тук-таме прошавваше полу-безименна твар, изцвъртяваше или изписукваше земна живинка, по клоните пееха птички и всичко се сливаше в една блажена всеизпълваща симфония. Шумяха листата на дървесата, храстите и тревите, безбройни аромати се носеха из притихналата природа и упояваха всичко със сладостта си. Над всичко това меко грееше слънцето... Нежен звън на арфи се изтръгна измежду смокиновите листа, издигна се високо над гората, между разлистените клони и пърхащите песнопойчета и се понесе над зеленината. Адам надигна глава и отвори лениво едно око. - А, здравей, приятелю Азрафаил! - гласът му изскърца унесено. - Здравей, чедо Адаме! - високият строен ангел се приближи тихо, а блестящата му бяла роба се полюшна с шепота на пролетен бриз из клони на цъфнала овошка - прости ми, че прекъсвам твоята почивка! - Простен да си - измънка отнесено Адам, отпускайки отново глава и затвори блажено очи - аз и не знам откога лежа, но ще стана да си набера плодове. - Опитвай ги! - одобрително кимна Азрафаил - за това ги създаде Господ Бог! Радвам се, че ти се услаждат! - О, да, хубави са! - Първият Мъж се изправи до седнало положение в хамака си, прозина се и се почеса сънено по голите слабини - макар, че да си кажа честно... - той изгледа критично изправения до него ангел, после лицето му се смекчи - ами, то напоследък ми харесват само смокините и крушите. И мандаринките. Не, че другите са лоши, просто ги отбягвам и по тая причина пада бая ходене, докато се нахраня! От мен да знаеш, Дядо е трябвало да ги поразпредели в... лехи или нещо такова... А, бе остави. Ама ми се подбиват краката докато се наям, дума да няма! - От всички яж, Адаме - поучително каза ангелът - така би било най-добре. Но пък - твой избор, важното е да си сит! Щом така ти се услажда!... Чуй тази чучулига! Адам вдигна глава и се заоглежда, но не можа да види птичето. - Ами да... - каза с лека досада - хубаво пее, но сякаш... все едно и също... - Не ти ли харесва как пее? - Азрафаил учудено повдигна вежди. В това време чучулигата изпърха от прикритието си и кацна на рамото на ангела - Господ Бог би могъл да я махне от Едема и да измисли друга! - Не, не... - Унил си напоследък нещо, може би трябва да поговоря с Господ за това... Макар, че е доста зает! - Няма какво да му казваш - с нотка на раздразнение каза Адам - нищо ми няма. На мене всичко си ми е в ред - за миг на лицето му се изписа кисела физиономия - Добре. Ако изпиташ неудобство или неразположеност някаква, поговори с Мая или Том. Те ще ти помогнат! - ... не, нищо ми няма! И нищо му няма на пернатото! - Адам махна с ръка раздразнено, но все още много лениво - добре си е! Аз ще отида да си намеря смокини или нещо друго. - Върви, чедо Адаме! Аз ще потърся Господ Бог, има още работа, която не трябва да чака! Едем не е всичко, не забравяй! - Хм... До скоро виждане! * * * Тревожен звън на арфа се изтръгна от гората и под взора на блесналата луна проехтя край реката Тигър. Нечия фигура седеше прегърбена на брега и зяпаше във водата. Адам надигна глава и се заслуша. Звукът се чу отново. Заедно с още нещо. Стъпки. Адам се извъртя така, че да види кой идва. - А, здравей Мая, какво има? - Здрасти, Адаме, да си виждал Ева? - Не, цял ден не съм я виждал... - Цял ден? - Ами като се замисля даже от вчера или даже два-три дни... - Три дни! - в гласа на Мая се прокрадна искрено удивление. - Ами да... - внезапно Адам се изчерви виновно - откакто се... се скарахме... - Скарахте ли се? - Да, нали ти казах... преди два дена, под оная старата маслина... - А, това ли? Не се ли сдобрихте, мислех, че вече е минало! - Ами - Адам се изпъчи войнствено – Уж са сдобрихме, ама тя няколко дена все ми мърмори, и аз не знам какво, все е недоволна от нещо, все... това, онова, казах на Азрафаил и той... - Добре, остави, не е важно! - Мая подпря юмруци на кръста си и се огледа, хапейки тревожно долната си устна - и не знаеш къде е? - Представа си нямам, тя като вземе да се цупи...! Без да каже нищо Мая се обърна и бързо закрачи към горичката. - Ама какво има? - подвикна подир нея със закъснение Адам * * * - Изчезнала?! - Ами да, чедо Адаме, изчезнала е! - Азрафаил бе най-разтревожения ангел, който Адам някога беше виждал. До него Том нервно разтриваше вежди с пръсти, малко по-настрани Мая не изглеждаше в по-цветущо настроение. - Че къде може да отиде? - объркано и за своя изненада - виновно попита Адам. - Навън - само отсече Том - Къде “навън”? - недоумяваше Адам - Не знам как е станало - не му обърна внимание Азрафаил - отговорните ангели от портите вече са приключили договорите си и вчера преди обед са отпътували. И аз трябваше да замина днес с последните си подчинени, но ще остана още ден-два, докато я открием. - Ама къде “Навън”?! - Татко вече е започнал да разследва, но отсега е сигурен, че е излязла - Мая също не обръщаше внимание на Адам - Ще се разбере, не е на повече от два дена напред - закима бавно ангелът - но не е за вярване как може да остане толкова време неразкрито!... - Ама вие... - Ева е умно момиче - на Адам му се стори, че Мая го погледна сърдито изпод вежди, но миг по-късно нищо не подсказваше, че не му се е привидяло. - Не повече от Господа Бога! - вдигна вежди Азрафаил - Нищо ли няма да ми кажете? - Не е толкова просто! Татко напоследък е много зает. Приключват се две смени наведнъж, а и сега извежда последните насекоми навън... - Том упорито гледаше в краката си, подпрял брадичка с юмрук. - “Навън” къде?!!! - кресна Адам - Навън - раздразнено му се озъби Том, после се успокои - вън от Едема. - “Вън от ЕДЕМ”!!! - Адам зяпна от изненада - че как ще стане това? - Ти не знаеш, чедо - обърна се ангелът и тръгна да си заминава - до тези неща още не си стигнал. До скоро виждане, Том. Отивам при Господа Бога да видя, дали е научил нещо. - Чакай, ще дойда с теб. Мая, идваш ли? Божията дъщеря изгледа Адам, този път явно и съвсем враждебно. - Не знам защо татко не ми позволи да се занимая с това още преди време. Убеден е, че трябва да се оправяте сами с всичко, а ето че Ева избяга. А вие сте още деца - Мая погледна гневно объркания и изплашен Адам. Том направи гримаса, но си замълча. - Знам какво си е наумил татко, но да пукна ако не се намеся! Вие с жена ти имате голяма нужда от няколко сериозни, ама наистина сериозни разговора! Мая се обърна гневно, мина покрай ангела и брат си и се шмугна между маслините. - Не знам как си мисли да ги пусне така направо навън... - заглъхна гласът и, а другите двама припряно я последваха и след тях остана само звъна на невидимата арфа. Адам постоя като втресен още малко, после тръгна да си търси плодове, но се почувства твърде разстроен и се запъти към реката Ефрат. * * * - Заминала е! - Ъмхф! - изфъфли Адам и надигна глава от хамака си - Ъмх... Ааа, здравей, Том! Какво каза - опита се да отвори гурелясалите си очи. - Заминала е! - Том седна на края на хамака на Първият Мъж, без да обърне внимание, че той едва не падна на земята - излязла е от Едема и не вярвам татко да стори нещо по въпроса. - Няма ли? - Адам се чудеше какво да мисли - ами Мая... - Мая не може нищо да направи. Бясна е, защото знае какво ще стане, но е безпомощна. Гледай да не и се мяркаш пред очите засега. Никой не може да спори с татко... - последното Том сякаш каза на себе си - Още не се знае как Ева е успяла да избяга, но и това ще стане, пък и няма особено значение. Някой здравата ще си изпати - Том замълча умислено. След кратко мълчание Адам се престраши - Нали не мислиш... - Какво? - Том го погледна очаквателно, чудейки се какво има предвид Човекът - Ами... де да знам... че е избягала, защото се скарахме?... Том го гледа известно време с неразгадаемо изражение и точно когато Адам започна сериозно да се притеснява се изправи и закрачи до хамака с ръце дълбоко в джобовете. - Може би е затова... - Ама ние просто се посдърпахме малко преди три-четири дена... - Азрафаил ми каза, че не е само това. Според него поне от месец не сте си говорили. Или поне не нормално. - Ами тя все се заяжда. Все ме упреква, че не и обръщам внимание, че не и говоря, че все спя... - неусетно Адам се заоправдава - Ами какво да сторя, какво правя освен да си се излежавам и да ям. Нали не я карам да ми бере плодовете! Нали това иска от нас Баща ти?!!... А и започна да ми отказва... Том спря посред поредната нервна обиколка и го погледна смръщено. - Ами... отказваше да се... сношаваме. Том отново го гледа известно време без да продума нищо, после внезапно лицето му се смекчи, появи се лека усмивка и той каза успокояващо - Хайде, нищо. Нищо не е станало, сигурен съм, че татко знае какво прави - внезапно се приближи и разроши косата на Първия Мъж като на пале, но в очите му гореше ужасно съжаление - подремни си - тръгна да се отдалечава, после се обърна, а изражението му отново беше плашещо сериозно - ако знаех, че ще спиш толкова нямаше да ти подарявам този хамак... Мая може би беше права, трябваше отдавна да е поговорила и с двама ви за някои неща. Все пак трябва да сте семейство, не просто двойка животни. Татко някак никога не е бил наясно с това... - отново полугласен монолог - Но откъде да предположим!... Ева беше твърде горда, за да потърси помощ... Том се отдалечи нагоре по брега, а вятърът донесе до Адам нещо, може би просто шумоленето на листата или водата, но на него му се стори, че дочува фраза, която не можеше да разбере. Промърмори си я няколко пъти, въртейки я из главата си, но тъй като не му говореше нищо я остави. * * * Първият Мъж седеше край реката Тигър и целеше златолюспестите шарани с вишневи цветчета, като се опитваше да разбере дали ги ядат или само си играят с нежните розови лодчици. С галещо слуха шумолене се приближи Азрафаил. - Какво правиш, чедо Адаме! - Нищо, забавлявам се - усмихна се вяло Адам на новодошлия. - Не ти ли е мъчно за Ева?! - с искрено удивление попита ангелът и приседна до човека. - Не! - гордо отвърна той - Но защо? Нима не знаеш, Господ Бог няма да я върне насила в Едем. Адам изненадано погледна приятеля си в лицето, но после отново придоби горд израз. - И какво! - Не можеш без жена, специално за теб бе сътворена. Без жена ти си... нецял. - Не ми го натяквай! - Адам се нацупи - Не се сърди! Но какво ще правиш без Ева? - Аз съм си добре и така!! А тя какво ще прави... Навън? Какво ще прави сама там! Ще и се иска да се върне... Ще се върне, ще видиш! Ангелът само поклати глава замислено. - А ако не се върне? - попита след малко - Ще се върне - Адам за миг се почувства неуверен, но пренебрегна това чувство - ще видиш. Господ знае какво да прави. Щом няма да я върне насила, значи тя сама ще се върне. Но ще трябва да ми се извини... - Много си самонадеян, чедо Божие! - ангелът отново поклати глава с неодобрение и тревога, загледан в проблясващите под повърхността на водата гъвкави тела - Ами ако все пак не се върне, тогава какво? - Не говори така! - каза Адам гневно, но усети, че пак го мъчи несигурността - ще си дойде, ти казвам! В крайна сметка ние сме Първите Хора! От нас ще излязат Останалите хора, нали така! Всеки път като се случи да намине насам, Той все това ни напомня!! А за това трябват двама, нали! За хората. Ангелът поклати глава, после колебливо, но в явен опит да го успокои промълви: - За себе си не се безпокой, май не губиш кой знае колко, така или иначе; ти си оставаш тук... Адам гледа Азрафаил известно време, после едва чуто попита: - Какво означава “бита карта”? Ангелът се вторачи дълго и немигащо в него. - Кой ти го каза? - попита. После поклати глава угрижено и се приближи до реката. Няколко секунди рови из робата си или прави някакви движения над блестящата гладка повърхност. - Бягството на Ева промени доста неща, да знаеш. Вече нищо не е същото... както Той си го мислеше... Но Той затова е Господ, за да направи така, че нещата да се наредят. Азрафаил махна на Адам да се приближи. - Виж това - на повърхността на водата като отражение са появи образът на човек. Гол мъж, свит под маслиново дръвче, опитващ се да отдели гнилите плодове от здравите - Това, което виждаш е истина. Ще бъде истина... Такива ще са Следващите хора! Разгледай го добре! Адам се наведе над нещото и смръщи вежди, опитвайки се да разбере защо разговора толкова го тревожи. - Нещата са по-сложни, отколкото можеш да разбереш, Адаме. Дори и Той не може да върви срещу природата, дори и сам да я е създал. А има и изисквания, срокове... Не може да върне Ева в Едема, а Мая го убеди, че може би не е и нужно... - ангелът замълча отново и като видя неразбиращия поглед на Адам измърмори - И аз не знам защо ти казвам тези неща. Сам каза, за правенето на хора са нужни двама! - гласът на ангела вече звучеше съжалително - а ти си сам. Прави ли ти впечатление нещо в този? Почти като тебе е, нали? Почти! Но не ти ли прилича малко на маймуна?... |
