- Защо виждам отражението си в очите ти?
- Защото сме много близо един до друг.
- Не всеки може да го види, нали?
- Разбира се! Ще трябва да се приближи достатъчно.

          Лео беше изчезнал… Просто го нямаше. Когато Негово Мише Величество Рокфор XIV бе дошъл да го види, той не се притесни в първия момент - Лео е възрастен и независим котарак, както го няма, така ще се появи. Но мина ден, два, три… И Рокфор много се притесни.
- Не ти ли се струва странно - попита той Вещура, - че дори не ни е пратил поздрави чрез някой познат.
- Хм… преди, когато изчезваше за няколко дена, не го е правил, защото не е говорил. Откакто проговори - за първи път изчезва така. Не, не ми се струва странно.
- Аз обаче не го познавам като не говорещ изчезващ котарак - тъжно възрази Рокфор - аз го познавам като добре говорещ, не изчезващ…
          Вещура нищо не му каза - какво можеш да кажеш на някой, който се притеснява за приятеля си?

         Когато Лео се завърна, Рокфор го гледаше мълчаливо дълго време.
- Притесних се за теб - Каза той. - Поне да беше пратил един поздрав чрез общи познати.
- Аз нарочно се задържах… - отговори Лео, - за да се притесниш за мен и да ти липсвам.
- Не е честно - натъжи се Рокфор, - трябва да пазиш приятелите си и сърцата им. Който не ги пази - той не ги заслужава.
- Просто исках да липсвам на някого… Много е приятно. Опитай - ще ти хареса.

        Рокфор си тръгна и не излезе от Мише Царство цяла седмица. Когато накрая се появи, Лео седеше до входната порта, маскиран като обикновена дупка в стената.
- Най-накрая! Липсваше ми! Цяла седмица не съм те виждал - каза той
       На Рокфор също му хареса да липсва на някого. Беше много доволен.
- Знаеш ли… май наистина ще трябва да си липсваме от време на време. Ей така, само веднъж в месеца или даже по-рядко.

От там насетне те често си липсваха… за по мъничко.