ПОДАРЪЦИ
На Валери
"Обикновено авторът на разкази пише само, когато е свободен и то за собствено удоволствие и се надява читателите да усетят поне половината от удоволствието, което е изпитвал, докато е работел. Така, читателю, виж сам как се забавляват онези, които дават свободен ход на мисълта си и я следват с перото си. Те ти предлагат същата възможност за забавление, стига само да поискаш да си послужиш съссобствените си мисли."
Джордж Оруел
Несъмнено момчето я привличаше.
“Очарователен е.” – помисли си тя. Такъв един здравеняк, стърчеше над мъжа й поне с една глава. Иначе съпругът и беше елегантен, но сега пред този исполин й се стори хилав и дребен.
От няколко дни Ива наблюдаваше момчето на плажа. Той и приятелката му се разполагаха близо до тях и тя изучаваше физиката му подробно. В горещите следобеди, докато смучеше коктейла си с много лед, на терасата в хотела, го следеше зад очилата си, с не дотам прилични помисли.
“М-м, как ли би ме отлепил от земята тоя великан? Ще ми се да се изгубя в ръцете му, а като ме притисне да ми изпукат костите!”
Мъжът й, излегнат на другия шезлонг, налучка посоката на мислите й:
-И теб те впечатляват, нали?
-Странна двойка – отбеляза Ива.
-Да, той мъж-канара, а тя мъничка, в шепа да я събереш. Виж, виж сега как ще я хвърли във водата.
Ясно се чу смесица от смях, вик и плясък.
Двамата на терасата се погледнаха и усмихнаха на спомена, че и те някога са лудували така. Все пак бяха женени повече от двадесет години и не прекаляваха с взаимата си привързаност. Ходеха по курорти заедно, но се развличаха и поотделно. Отнасяха се добронамерено и уважително един към друг, когато у тях припламваха страсти и се забавляваха.
Мъжът продължи:
-Вчера се заговорих с тях, тя е Лили, той Боян, поканих ги на питие някоя вечер.
“Хм, помисли си Ива – тъкмо се питах дали вече си се представил на русокоска.”
Бяха гости на хотела, учтиво си кимаха в ресторанта, вечеряха на съседни маси.
-Защо не – каза Ива, - може и да вечеряме заедно.
Мъжът й предложи:
-Знаеш ли, довечера организират разходка с кораб на юг и латино парти. Искаш ли да идем? Ще потанцуваме. Каютите били прилични, връщаме се утре по обяд.
-О, не, не… Виж как съм се отпуснала. Тук ми е приятно, почивам си, иди без мен и се развихри по дансинга.
Ива отпи от коктейла и се намести удобно в шезлонга си.
***
Свечеряваше, когато мъжът й пожела “приятно отпускане” и беше готов да тръгва към кораба. Ива му върна пожеланието и той излезе, подсвирквайки си игрива мелодия.
Тя полежа още известно време, понадигна се, видя как увеселителният кораб напуска залива, даже помаха, ей така и влезе в стаята да се приготви за вечеря.
Поглеждайки се в огледалото, остана доволна от плътния загар по тялото си. Облече бяла рокля с тънки презрамки, в която изглеждаше още по-матова. Събра косите си в небрежно опашле, привърза го с бяла лента. Нахлу две каишки на краката си във вид на високи бели чехли. Реши че изглежда “неотразимо” и заедно чантичката грабна доброто си настроение към ресторанта.
Там звучеше приятна музика, залата беше почти пълна. Този път не обърна внимание колко точно мъжки погледи съсредоточи върху себе си, защото й направи впечатление, че момчето беше само на масата си. Тя приближи до него:
-Здравей, защо да не вечеряме заедно? Аз съм Ива, а разбрах, че ти си Боян.
-Здравейте, заповядайте – и стана, издърпа стола срещу своя и я настани.
-О,о, недей на “Вие”, не съм чак толкова стара …- с кокетно сърдита нотка произнесе тя.
-Н-не съм казал това … - смутено отвърна Боян.
-А къде е русокоска, защо си сам? – попита Ива.
-Тръгна с кораба. Щяло да има латино парти, а тя е луда по танците.
-Аха … и те остави сам?
-Не съвсем, ние сме в предбрачие… та да се чувствам още малко ерген.
-Аха, а нещо като ергенско парти предвижда ли се?- попита Ива, докато връщаше на рамото си свляклата се презрамка на роклята й.
Боян я погледна и си призна:
-Мноого ми се иска.
Ива се вдъхнови:
-Мога да ти помогна, искаш ли?
-К-кога? Сега ли? – учудено попита Боян.
“Ах, колко ми е сладък, - каза си Ива – наистина е очарователен, особено като се притесни.”
А на него отвърна:
- Още тая вечер може да се уреди.
Боян се изчерви и сведе поглед:
-Да, иска ми се. По толкова филми съм го гледал – как красавицата излиза от картонена торта.
-Добре тогава, поръчай вечеря по твой избор. Извини ме за малко.
Тя отривисто стана и напусна ресторанта. Върна се след няколко минути и с удоволствие забеляза, че освен вечерята я чакаше изпотена бутилка бяло вино с две чаши. Тя се усмихна на досетливостта му.
-Готово. – Ива сложи ключ с емблемата на същия хотел и хвана чашата.
-Наздраве, за теб!
В същия миг й той каза:
-За теб!
Щом отпиха, тя продължи:
-Вероятно момичето няма да излезе точно от картонена торта, но ще си изненадан.
-Изненадан съм от възможностите ти! Ти фея-вълшебница ли си?
-Понякога практикувам вълшебства, или приложна магия, както щеш го наречи.
Докато вечеряха, Боян й разказваше за момичето, как са се запознали, как са си обещали да оставят въздух помежду си, да не се вкаменяват. Неусетно беше изминал един час.
Ива го подкани:
-Време е да вземеш ключа.
Той се надигна, понечи да каже нещо. Тя го спря:
-Не казвай нищо.
Боян се усмихна, благодари й с очи и тръгна.
Ива допи чашата си и на свой ред излезе от ресторанта.
***
Боян се суетеше из апартамента. Минаха десет минути. Излезе на терасата. Полюбува се на тъмносинъото преливане на морето и нощта. Вдъхна си от уханието им. На вратата се почука. Той отвори и пред него се изпречи количка с огромна кутия. Отстъпи. Камериерът я вкара в стаята и побърза да излезе, пожелавайки “Приятна вечер”. Боян заключи след него. Пообиколи оттук оттам с всичкото си учудване и хвана с капака две ръце. Отмести го и зяпна. Отвътре се показа жена в бяла рокля с тънки презрамки.
-Е, не излизам от торта, но не съм и от картон!
Той промълви:
-Да, да, от плът си и то каква!
Боян стоеше втрещен. Тя го подсети:
-Няма ли да ме вземеш?
Той я измъкна от кутията, като я прегърна до изгубване, така както тя бе очаквала … до изпукване на костите.
***
Около обяд на другия ден, когато Ива все още се изтягаше блажено в леглото, се завърна съпругът й.
-Е, как прекара вечерта? – попита той още с влизането си.
-И аз щях да те питам същото. Усъвършенства ли латиното?
-О, да, имах добра учителка.
-Аха, вероятно и тя е имала какво да научи от теб!
Той седна до нея на леглото, погали я и отново попита:
-Не ми отговори, как прекара?
-Направих СЕ подарък, направих си подарък. Най-точно и двете …- и се усмихна многозначително.
-Няма да питам как ти е подействало, личи ти …
Ива му отвърна:
-И на теб ти личи!
Двамата се засмяха с глас.
